Сурвачки за ценители!

Днес на път от вкъщи за работа на два пъти ме спираха хора, възхитени от двете сурвачки, които носех. Първия път възрастна жена ме похвали  колко са красиви. Друга жена на средна възраст ме настигна и каза, че била спряла колата и слязла, за да ме попита правени ли са или съм ги купила отнякъде. Обясних й, че са правени с цел продажба. Поиска ми адреса на магазинчето и каза, че непременно ще мине да си вземе, защото били много хубави. Зарадвах се много и не се стърпях да звънна на мама да й разкажа. Не знам дали жената ще мине, но вече знам, че ще си държа на цената, защото съм наясно колко труд изискват и знам, че вече си имат почитатели J

Ето как се прави една такава сурвачка. Първо според традицията  трябва да е изработена от дрян – яко дърво символизиращо здраве. Тоест трябва да се направи екскурзия до близка река или планина. Ако храстът или дръвчето не е предварително набелязано, е необходима сериозна разходка за намирането му. Би трябвало да е приятно сред природата, но все пак е началото на декември и студа и вятърко  пощипват бузите. Начупваме  бързо клонки и се прибираме за следващия етап. Следва окастряне на разклоненията и оформяне  на венчета от по-дългите клонки. С какво ще се украси сурвачката е според обичая по различните краища на страната. Мама например винаги слага нанизи пуканки, суха чушка и орехчета. Както и разноцветни помпони. Следи сурвачката  да е богато украсена и гиздава, но не и натруфена. Винаги да се виждат пъпките на дряна. Никога не омотова клонките изцяло  с прежда. Във всяка сурвачка, която мама изработва е вложен  част от домашния уют и всяка носи послание за топли семейни празници.