Atelier Sveji

понеделник, 3 декември 2012 г.

Сурвачки за ценители!

Днес на път от вкъщи за работа на два пъти ме спираха хора, възхитени от двете сурвачки, които носех. Първия път възрастна жена ме похвали колко са красиви. Друга жена на средна възраст ме настигна и каза, че била спряла колата и слязла, за да ме попита правени ли са или съм ги купила отнякъде. Обясних й, че са правени с цел продажба. Поиска ми адреса на магазинчето и каза, че непременно ще мине да си вземе, защото били много хубави. Зарадвах се много и не се стърпях да звънна на мама да й разкажа. Не знам дали жената ще мине, но вече знам, че ще си държа на цената, защото съм наясно колко труд изискват и знам, че вече си имат почитатели J

Ето как се прави една такава сурвачка. Първо според традицията трябва да е изработена от дрян – яко дърво символизиращо здраве. Тоест трябва да се направи екскурзия до близка река или планина. Ако храстът или дръвчето не е предварително набелязано, е необходима сериозна разходка за намирането му. Би трябвало да е приятно сред природата, но все пак е началото на декември и студа и вятърко пощипват бузите. Начупваме бързо клонки и се прибираме за следващия етап. Следва окастряне на разклоненията и оформяне на венчета от по-дългите клонки. С какво ще се украси сурвачката е според обичая по различните краища на страната. Мама например винаги слага нанизи пуканки, суха чушка и орехчета. Както и разноцветни помпони. Следи сурвачката да е богато украсена и гиздава, но не и натруфена. Винаги да се виждат пъпките на дряна. Никога не омотова клонките изцяло с прежда. Във всяка сурвачка, която мама изработва е вложен част от домашния уют и всяка носи послание за топли семейни празници.

вторник, 20 ноември 2012 г.

Какво ме накара да се усмихна днес!

Никога не съм вярвала, че вида на контрольор в градския транспорт ще ме накара да се усмихна. Но дойде и този ден J

Ето как се стигна до тук:

Сутринта на излизане за детската раздрусах сиропа за кашлица - оказа се, че капачката му не е затворена и се оплисках цялата. Трябваше да преоблека всичко.

После се изгорих на кафеварката и разлях кафето.

Преди работа трябваше да мина през кварталната банка да си изтегля пари. Нямаше ток в целия район. Отказах се да търся друг банкомат. Нямаше как да заредя без пари изтеклата транспортна карта и реших да ходя пеша. След този карък беше ясно, че ще има контрола, на която няма как да обясня какво ми се е случило. Тръгнах да щурмувам моста Чавдар. Което с раница с багаж на гърба и коремче отпред никак не е лесно. Някъде в подножието му обачe ме задмина тролея и какво да видя – контрольора извадил машинката за проверка на картите J Права бях за каръка J Доволна, че не съм вътре се ухилих и продължих разходката. Пък и на кой му пука за това, че ще закъснея за работа. Нали аз съм си шеф J

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Брошката като аксесоар

Брошката, още известна в древни времена като фибула, е декоративно бижу, което се прикрепва към облеклото и често има и практическа функция – да държи дрехите затворени или да прикрепя часовник и др.

Най-ранните сведения за употреба на брошки са от Бронзовата епоха. Тъй като модата в брошките се променя доста бързо, те са важен хронологически индикатор.

Фибулата, която се ползва на много места в Европа и древна Гърция по време на Бронзовата епоха, вероятно замества такава, направена от по-неустойчиви неолитни материали, като кости.

Много популярни били келтските брошки, от метален орнаментиран кръг /отворен или затворен/ с дълга игла. Носени едновременно и от мъже и от жени, обикновено на рамото при мъжете и на гърдите при жените.

От ХVІІІти век до Викторианската епоха е модерно да се вгражда коса или портрет в брошката. Практиката започва като израз на траур и се разширява до спомен за заминал любим.

Източник и още данни:

http://en.wikipedia.org/wiki/Brooch

Келтската брошка Тара от около 700 г., открита 1850 г. и бързо призната за една от най-значимите артефакти на ранното Христианско Ирландско изкуство. Национален музей на Ирландия в Дъблин.

Фибула Браганза, Изкуство на Древна Гърция, 250-200 Пр.Н.Е., Британски музей.

Брошка с коса от ХІХти век, колекция на Детския Музей на Индианаполис

В Ателие Свежи - Дюкян за изкуства и занаяти можете да намерите авторски брошки от много творци и най-различни материали.

Съвременни брошки:

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.388907107824708.82404.381088321939920&type=3

четвъртък, 1 ноември 2012 г.

За малките неща

Хубавото на малките неща е, че се случват често.

Днес отивайки на работа си намерих захвърлено като непотребен амбалаж малко зелено шишенце от ракия. Лежеше си в бетонен цветарник цялото мокро от ситния дъждец. А има красива форма. Веднага почнах да обмислям как да го използвам. За вазичка, за свещник, за писмо в бутилка. И ще го разкрася с конци, боички или цветни хартии.

Сега вече не знам дали ще имам време за декориране на шишенцето. Но мига беше ценен. Усмихна сутринта ми. Бях доволна, че го спасих от кофата за смет.

Огледайте се около вас. Може да намерите жълта стотинка за късмет или нещо изхвърлено, което да разкрасите и употребите. Усмихнете се!