Ето как се стигна до тук:
Сутринта на излизане за детската раздрусах сиропа за кашлица
- оказа се, че капачката му не е затворена и се оплисках цялата. Трябваше да
преоблека всичко.
После се изгорих на кафеварката и разлях кафето.
Преди работа трябваше да мина през кварталната банка да си
изтегля пари. Нямаше ток в целия район. Отказах се да търся друг банкомат.
Нямаше как да заредя без пари изтеклата транспортна карта и реших да ходя пеша.
След този карък беше ясно, че ще има контрола, на която няма как да обясня
какво ми се е случило. Тръгнах да щурмувам моста Чавдар. Което с раница с багаж
на гърба и коремче отпред никак не е лесно. Някъде в подножието му обачe ме
задмина тролея и какво да видя – контрольора извадил машинката за проверка на
картите J
Права бях за каръка J
Доволна, че не съм вътре се ухилих и продължих разходката. Пък и на кой му пука
за това, че ще закъснея за работа. Нали аз съм си шеф J
Страхотно разказче!Накара ме да се усмихна :):):)
ОтговорИзтриванеРадвам се :) Това беше целта на разказчето!
Изтриване